Пиша ти това вместо „здравей”, защото колкото и да признавам твоя избор да заминеш на едно по-добро място, дълбоко в майчиното ми сърце едно гласче плаче, че сега, точно сега и може би най-вече сега имам нужда най-много от теб.
Искам да си щастлива, знам, че ще бъдеш щастлива. Бавно остарявам, моето момиче. Годините натежават сутрин върху клепачите ми и всяка вечер заспивам с мисълта, че съм започнала бавното вървене назад. Тази вечер искам да ти разкажа последната майчина приказка, която да пазиш за онези дни, в които няма да ме има. Може да е утре, може да е някога, но то ни предстои.
Казвай „Обичам те” винаги, когато го почувстваш!
Казвай го на мъжа до теб, на децата си, на приятелките си, казвай го на кучето си, на котката, казвай го на дъжда, на слънцето, не спестявай никога тези думи. Не се страхувай от тях. Те те правят силна, а не слаба.Казвай и на себе си „Обичам се”! Аз твърде дълго се плаших от тези думи и сега, когато чувствам необходимост да ги изричам , няма на кой да ги кажа. Научи се да казваш „Обичам те” вместо „благодаря”, вместо „ и аз”, вместо разбира се”. Която и дума в живота си да замениш с „обичам те”, ти никога няма да загубиш от това.
Когато имаш деца, прекарвай цялото си възможно време с тях! Играй с тях! Смей се с тях! Разговаряй с тях! Плачи с тях! Спори с тях! Децата бързо порастват, дъще моя, и шанса да компенсираме изгубеното време е нулев! Остави къщата разхвърлена, прането-неизгладено, манджата-недоготвена, лицето си-негримирано, но играй с децата си! Аз съжалявам за всеки миг, който пропуснах в твоето детство, за да уча и работя, защото много след това имах време за учене и работа, но ти порасна и вече нямаше нужда да играем заедно.
Ти ще се влюбваш много пъти в различни мъже! Но когато решиш на единствения да кажеш „да”, внимавай, моето момиче! Избери го за себе си и нека е онзи, с когото можеш да разговоряш до зори , но и просто да мълчиш до него. С когото можеш да се смееш, но и който да изпие с устни сълзите от лицето ти. Когото можеш да целунеш, но и да удариш! Чието его можеш да гъделичкаш, но на когото можеш да казваш и цялата истина! Не забравяй , мое момиче, че един ден твоят принц ще посивее в ежедневието и ти също ще сивееш малко в очите му. Какво може да те спаси? Ако си избрала мъжа, не който да гледаш в очите, а мъжа, с който да гледате в една посока. И да е вярната посока за теб и за него от самото начало, а не след години да я налучквате с компромиси. Ти, дъще, която си най-прекрасна за мен, имаш свои недостатъци. Никой не е съвършен! Мъжът до теб е жив човек и той също ще има такива! Не се бори с тях никога! И най-важното, мила моя! Избери го за баща на децата си! Погледни го с очите на дете, а не на жена, и ако го харесаш за баща, тогава му кажи „да”!
Пътувай винаги, когато можеш, дъще! С автомобил, самолет, колело, каруца или просто ходи, тичай, карай ски, скачай с бънджи… Няма значение… Живият живот е нашето най-важно образование. Всичко, което научиш за себе си и за хората по пътя, не можеш да го научиш от книгите, филмите или новините! Живите хора ги срещаме , когато се движим, седенето на едно място не е никаква житейска философия. Пътуването е най-добрата проверка за самата теб, но също и за любовта ти и за приятелствата ти! Искам да запомниш от мен, че разтоянието и времето не разделят толкова, колкото разделя тъпченето на едно и също място!
Пожелавам ти да се научиш на нещо, което аз не научих! Да прощаваш! Не винаги и на всяка цена, но поне понякога и поне на най-близките хора! Непростеното тежи на собствените ни души много повече, отколкото на съвестта на прегрешилия! Прошката събужда ангелското в теб, а отмъщението- дяволското! От пиедистала на своя половин век живот мога да ти го кажа много простичко: „По-лесно живея с ангелите в душата си, отколкото с дяволчетата”. Това е труден урок, но колкото по-рано го научиш, толкова животът ти ще бъде по-лесен!
Дъще, намирай си поводи да празнуваш! Твои, лични, чувствени! Тези от календара не са най-важните! Не пропускай нито едно добро настроение, за да поканиш хора в дома си, да си облечеш нова дреха или да отвориш бутилка вино! Научи душата си да празнува истински! И понякога меси хляб със собствените си ръце! Меси го с любов! Образно казано! Може да е торта или дори омлет, но нещо, което да го направиш от любов, а не от продукти!
Никога, ама никога , мила моя, не давай подслон в себе си на тъгата и самотата! Гони ги! Те са лоши съветнички! Пропъждай ги далече! С камъни, смях и лудории! Както можеш, само не ги кани край камината на ароматен чай! Ще се загнездят в душата ти и ще пуснат метастази към мозъка ти и после ще трябва да захвърлиш собствената си душа на сметището, за да се отървеш от тях! Не ги пускай да влизат!
Сигурно вече не слушаш старческите ми брътвежи… но още нещо искам да ти доверя! Нещо, което научих… Не е важно как ще излезеш от една неприятна или злепоставяща те ситуация, мое момиче! По-важно е да не влизаш в нея! Затова мисли! Използвай цялото си време, в което не си заета с нещо друго, да мислиш!
Знам, моя красавице, че може и да не запомниш това писмо…
Но те моля да запомниш тези последни няколко реда: Каквито и грешки да допуснеш, не се срамувай от тях, но научи урока , който ти дават, защото ако не го научиш първя път, ще грешиш втори, ако пак не го научиш, ще допущаш същата грешка пак и пак, и отново…Спести си това, ако можеш!
Лека нощ, моя неродена дъщеря! Останаха все още много неща, които искам да ти кажа… Но животът е интересен, защото винаги остава нещо недоисказано, недонаучено, недоизживяно….
Един ден Лао Ван решил да определи характера на своите приятели. За тази цел им задал следния въпрос:
- Как се отнасяте към онзи, който ви... прочети »
Алберт Айнщайн
"Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм... прочети »