Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва.
Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.
Като се връщал към колата, забелязал, че съпругата му и бензинджията водели оживен разговор. И двамата мълчали, докато Уилър плащал сметката. Ала като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.
Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Уилър попитал жена си дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.
- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз - изпъчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия вместо съпруга на главен изпълнителен директор.
- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти обикновен бензинджия.
Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората. Всяка разказвала себе си, а останалите слушали,... прочети »
Робин Шарма
В духовната притча „Монахът, който продаде своето ферари”, Робин Шарма ни показва много умело и увлекателно как да изживеем живота си и как... прочети »