Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва.
Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.
Като се връщал към колата, забелязал, че съпругата му и бензинджията водели оживен разговор. И двамата мълчали, докато Уилър плащал сметката. Ала като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.
Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Уилър попитал жена си дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.
- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз - изпъчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия вместо съпруга на главен изпълнителен директор.
- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти обикновен бензинджия.
Майка Тереза
Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни... прочети »
Робин Шарма
"Изминалата 2012 година ме научи на тези уроци. Тя не беше много благоприятна за хората, изпаднали в икономическата криза, но пък точно... прочети »