В една стара арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между двамата избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без да отрони нито дума, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие...
Майка Тереза
Най-хубавият ден — днешният.
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен... прочети »
Робин Шарма
В духовната притча „Монахът, който продаде своето ферари”, Робин Шарма ни показва много умело и увлекателно как да изживеем живота си и как... прочети »
Аугусто Кури
Бих искал винаги да помниш, че да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора,... прочети »