Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е голям, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.
Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели километри навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.
***
Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.
На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин... прочети »