Сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка до краката си.
То държеше табела с надпис: "Аз съм сляп. Моля помогнете."
В шапката имаше само няколко монети.
По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я, написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”
Мъжът отговорил:
“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.”
Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:
"Днес е прекрасен ден, но аз не мога да видя."
Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост.
Научи се да благодариш за даровете в живота си!
Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш.
Хорхе Букай
Преди да умра, дъще моя, бих искал да съм сигурен, че съм те научил...
Да се наслаждаваш на любовта,
да имаш вяра в силите си,
да... прочети »
Американският писател и бизнес коуч Джулиан Смит е автор на тези практични съвети, адресирани към младите хора за това как най-добре да се... прочети »
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за... прочети »