Сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка до краката си.
То държеше табела с надпис: "Аз съм сляп. Моля помогнете."
В шапката имаше само няколко монети.
По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я, написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.
Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата и до колко е пълна шапката. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:
“Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?”
Мъжът отговорил:
“Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.”
Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:
"Днес е прекрасен ден, но аз не мога да видя."
Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост.
Научи се да благодариш за даровете в живота си!
Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш.
Майка Тереза
Най-хубавият ден — днешният.
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен... прочети »
Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало.... прочети »