Има любов, която...

---

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често завинаги...

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...

Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!

Сър Джеймс Матю Бари - шотландски писател, журналист и драматург

---