Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората. Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала...
И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките й учудено я попитали:
- Защо така страдалчески мълчиш?
- Не ти харесва това, което чу от нас ли?
Тъжната притча отвърнала:
- Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?
- Разбира се! Питай! - зашумели притчите.
- Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?
- Хвалеха ни...
- Цъкаха с език...
- Радваха се...
- Клатеха глава ...
- Усмихваха се ...
- Казваха - "Вярно е!"
Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:
- Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?
Паулу Коелю
Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла... прочети »
Виктор Юго
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш... прочети »
Един ден Лао Ван решил да определи характера на своите приятели. За тази цел им задал следния въпрос:
- Как се отнасяте към онзи, който ви... прочети »