Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората. Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала...
И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките й учудено я попитали:
- Защо така страдалчески мълчиш?
- Не ти харесва това, което чу от нас ли?
Тъжната притча отвърнала:
- Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?
- Разбира се! Питай! - зашумели притчите.
- Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?
- Хвалеха ни...
- Цъкаха с език...
- Радваха се...
- Клатеха глава ...
- Усмихваха се ...
- Казваха - "Вярно е!"
Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:
- Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?
Хорхе Букай
Преди да умра, дъще моя, бих искал да съм сигурен, че съм те научил...
Да се наслаждаваш на любовта,
да имаш вяра в силите си,
да... прочети »