В едно училище учениците изучавали седемте чудеса на света. В края на урока им било зададено упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света. Въпреки, че имало няколко несъгласия, повечето избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди
2. Тадж Махал в Индия
3. Големият каньон в Аризона
4. Панамския канал
5. Импайър Стейт Билдинг
6. Айфеловата кула
7. Великата китайска стена
Докато преглеждал гласуването, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предала листа. Той попитал дали има някакъв проблем със списъка. Момичето тихо отговорило: „Да, затруднявам се. Не мога да реша, защото има толкова много…”
Учителят казал: „Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем.”
Момичето се поколебало и после прочело:
„Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш…
2. Да вкусваш…
3. Да виждаш…
4. Да чуваш…
5. Да чувстваш…
6. Да се смееш…
7. Да обичаш.”
В стаята настъпила такава тишина, че можело да се чуе дори ако изпуснеш игла.
Нека тази история ни напомни, че нещата, които пренебрегваме като твърде прости и обикновени, са често най–чудесните и не се налага да пътуваме никъде, за да ги изживеем.
Виктор Юго
Първо ти желая да обичаш
и обичайки, също да бъдеш обичан.
И ако не е така – бързо да забравиш
и след като забравиш – да не таиш... прочети »
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за... прочети »