Полека-лека умира този...

---

Полека-лека умира този,
който не пътешества,
и този който не чете,
който не слуша музика,
и който не открива хармонията в себе си.

Полека-лека умира този,
който собственоръчно руши своята вяра в себе си,
и който не си помага сам.

Полека-лека умира този,
който унищожава любовта
и постоянно се оплаква
или от лошия късмет,
или от непрестанния дъжд.

Полека-лека умира този,
който захвърля своите стремежи,
преди дори да се е опитал да ги осъществи.

Полека-лека умира този,
който не пита за онова, което не знае
и който не споделя онова, което е познал.

Полека-лека умира този,
който се превръща в роб на навика,
вървейки всеки ден по един и същ път,
който никога не променя посоката,
който не се осмелява да смени
цвета на дрехите дори,
и който не разговаря с непознати.

Полека-лека умира този,
който избягва страстите,
който заменя усмивката с прозявка,
който иска всичко да е "черно на бяло"
и държи на точката на буквата i,
вместо да се отдаде на емоциите,
от които очите искрят,
от които сърцето препуска -
и от грешки, и от чувства.

Полека-лека умира този,
който не обръща масите,
и който не отбива ударите на съдбата,
когато е нещастен в работата или в любовта.

Полека-лека умира този,
който не рискува всичко, което има,
заради неизвестното,
което може да се случи ако последва мечтата си,
и който поне веднъж в живота си
не е захвърлил благоразумните съвети настрани.

Нека се опитаме да избягаме
от всекидневното умиране полека-лека
и да помним винаги,
че, за да сме живи не се изисква голямо усилие.
а едно простичко нещо - да дишаме!
И да присъстваме в настоящия момент!


Живей днес!

Рискувай днес!

Направи го днес!

Да не си посмял да умреш полека-лека!

Не си забранявай да бъдеш щастлив!


Марта Медейрос, бразилска поетеса

---