Един ден млада жена обидила жестоко най-добрата си приятелка. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката не желаела да й прости. Каквото и да опитвала жената, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното, тя отишла при мъдрия старец в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?" Отговорът бил: „На всичко".
Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
Виж още: Притча за капана
— Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна — казал той. — Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката. Цяла нощ бродела в студа и от врата на врата, оставяла по едно перо и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
— Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
— Сега — казал й старецът — се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
— Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
— Права си — казал старецът. — Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.
Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
-... прочети »
Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало.... прочети »
На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин... прочети »
Аугусто Кури
Бих искал винаги да помниш, че да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе, пътища без препятствия, работа без умора,... прочети »