Един ден млада жена обидила жестоко най-добрата си приятелка. Тя веднага съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката не желаела да й прости. Каквото и да опитвала жената, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното, тя отишла при мъдрия старец в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?" Отговорът бил: „На всичко".
Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
Виж още: Притча за капана
— Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна — казал той. — Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката. Цяла нощ бродела в студа и от врата на врата, оставяла по едно перо и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
— Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
— Сега — казал й старецът — се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
— Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
— Права си — казал старецът. — Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.
Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате.
Хорхе Букай
Преди да умра, дъще моя, бих искал да съм сигурен, че съм те научил...
Да се наслаждаваш на любовта,
да имаш вяра в силите си,
да... прочети »
Щастливите хора правят много неща. Отделят време, за да изразяват благодарност, да поддържат взаимоотношения, изпълнени с обич; посвещават... прочети »