Притча за сина на ковача
Един млад човек отишъл да търси работа на важна позиция в голяма печатарска компания. Той преминал първото интервю и му предстоял разговор с директора за последното интервю. Виждайки неговата автобиография пълна с отлични оценки, директорът го питал:
-Получавали ли сте стипендия в училище?
Момчето отговорило:
– Не
-Баща ви ли плащаше обучението ви?
- Да.
-Къде работи вашият баща?
-Баща ми е ковач – със смущение признало момчето. Срамувало се, че родителите му не са начетени и фини хора.
Директорът поискал от младия мъж да покаже ръцете си. Неговите ръце бяха меки и перфектни.
-Помагали ли сте някога на родителите си в работата им?
-Никога, родителите ми винаги искаха да се уча и да чета повече книги.
Освен това той може да направи работата по-добре от мен.
Директорът казал:
- Имам една молба: когато отидете у дома днес, измийте ръцете на баща си и след това е върнете при мен утре сутрин.
Младият човек усетил, че шансът да получи работата е висок.
Когато се върнал в дома си, попитал баща си, дали ще му позволи да му измие ръцете. Баща му се почувствал странно щастлив, но със смесени чувства и показал ръцете си на сина си. Младият мъж ги измил малко по малко. Това бил първият път, когато забелязал, че ръцете на баща му са набръчкани и целите в белези. Някои наранявания били толкова болезнени, че кожата му потръпвала от допира.
Това бил първият път, когато младият човек осъзнал какво значи за тези две ръце да работят всеки ден, за да платят за неговото обучение. Синините по ръцете били цената, която баща му всеки ден трябвало да плаща за неговото образование, училище и бъдещето му.
След като измил ръцете на баща си, младият мъж останал смълчан и започнал да подрежда и чисти работилницата. Тази нощ, баща и син разговаряли толкова дълго време. Следващата сутрин, младият мъж отишъл в кабинета на директора.
Директорът забелязал сълзи в очите му, когато той го попитал:
– Може ли да ми кажете какво направихте и какво научихте вчера у дома?
Момчето отговорило:
– Аз измих ръцете на баща ми и когато свърших останах и почистих работилницата. Сега зная какво е да оценя и призная, че без родителите ми, аз не бих бил този, който съм днес. Сега осъзнавам колко труд и усилия съм коствал на баща ми. Научих се, че трябва да оценява значението и стойността на помощта, като помагам на семейството си.
Директорът казал:
- Това е, което търся в моите хора. Искам да наема някой, който може да оценява помощта на другите, човек, който знае стойността да помагаш на друг човек, който не поставя парите като единствената му цел в живота.
Тази притча разкрива много от греховете на нас, съвременните родители. В желанието си да дадем всичко на децата си, ние често понасяме лишения, болки и саможертва. Така вместо да изградим силни и здрави наследници, ние отглеждаме глезльовци, за които здравата работата е срам.
Помислете си за тази притча, когато се втурнете да оправяте стаята на децата или пък да отсервирате чиниите им след вечеря. Дали те растат достойни и благодарни хора или са готови да омаловажат вашата роля в успеха си?
