Една нощ един човек сънувал сън. Виждал се как върви по морския бряг, а до него крачел Господ. В съзнанието на човека като на филмова лента минавали сцените от живота му. И под всяка сцена, като субтитри, човекът виждал два чифта следи в пясъка: едните - негови, другите - на Господ. Когато и последната сцена завършила, обръщайки се назад и обгръщайки преживяното в един последен поглед, човекът с изумление открил, че на много места в пясъка по брега имало само един чифт следи. Направило му впечатление, че това се случвало винаги в най-тежките му изпитания, в най-скръбните му мигове.
Откритието разтревожило човека и той се обърнал към Господ:
- Господи, нали ми обеща, че ако те последвам, ти никога няма да ме изоставиш? Защо тогава в най-трудните за мен времена в пясъчната диря на живота ми има само един чифт следи? Не разбирам, защо когато съм имал най-голяма нужда от теб, теб просто те е нямало?
- Скъпи синко, любимо мое дете, - отвърнал Господ. - Аз те обичам и никога не бих те изоставил. Виждаш само един чифт стъпки в пясъка, защото... когато бяха непоносимите ти страдания, когато беше останал без капчица сили и вяра в себе си, аз бях този, който те носеше на ръце...
P.S.Вярата няма нужда от доказателства - затова е Вяра! Моята Вяра е Любов.
Дон Мигел Руис
„Което е истина, е реално.
Което не е истина, не е реално.
То е илюзия, но изглежда реално.
Любовта е реална.
Тя е върховната проява на... прочети »
Петър Дънов
Мисълта, която ти изпращаш в света, е един физически принцип. Независимо дали мислиш право или криво, ти вече твориш в света. Тази сила,... прочети »