Петър Дънов за любовта между хората

Автор: Петър Дънов

---

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.

Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.

---