Притча за вярата и подкрепата

---

Веднъж лъчът казал на Слънцето:

- Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо, но имам една мечта – да сгрея човешко сърце.

- Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце, тя ще му помогне да стане велик творец. Но искам да избереш най-добрият измежду хората - казало Слънцето.

Полетял слънчевият лъч над Земята и се замислил: „Как да узная кой е най-добрият измежду хората?”

В този момент чул тъжните мисли на един момък: “ Пълен неудачник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия. А девойката, в която съм влюбен, дори не ме поглежда!”.

- Ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.

Пламнал слънчевия огън в сърцето на човека и го накарал да вдигне поглед. Взел четката и боите и така вдъхновено заработил, че клиентът му, който дошъл да нагледа как върви ремонтът в дома му, занемял от изумление: „Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте истински творец!” – възкликнал той.

В това време лъчът се върнал при слънцето и виновно казал:

- Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръчи и подарих твоя огън на първия срещнат …

- Не, не си! Ти повярва в човека! А вярата и подкрепата отключват най-доброто у всеки.

---