Гласът на знанието – Толтекска книга на Мъдростта

Автор: Дон Мигел Руис

---

„Което е истина, е реално.
Което не е истина, не е реално.
То е илюзия, но изглежда реално.
Любовта е реална.
Тя е върховната проява на живота.“

„И рече: „Е, Мигел, много хубави теории си научил. Но са само теории. Всичко, което ми каза, е просто разказ. Не означава, че е вярно.“

Не ми стана приятно, естествено. Веднага го приех лично и се опитах да защитя позицията си. Но беше твърде късно, защото сега дядо започна да говори. Погледна ме с широка усмивка и каза: „Знаеш ли, повечето хора по света вярват, че във Вселената съществува голям конфликт – конфликта между доброто и злото. Това не е вярно. Наистина има конфликт, но той съществува само в човешкия ум, а не във Вселената. Той не засяга растенията и животните. Не засяга звездите, дърветата и останалия природен свят. Засяга само хората. А и конфликтът в човешкия ум всъщност не е между доброто и злото.

Истинският конфликт в нашия ум е между истината и неистината, между истината и лъжата. Доброто и злото са само резултати от този конфликт. Добротата, любовта и щастието са резултат от вярата в истината. Когато живееш в истина, ти се чувстваш добре и животът ти е прекрасен. Резултатът от вярата в лъжи и защитата на тези лъжи поражда така нареченото от тебе зло; поражда фанатизъм. Вярата в лъжите поражда несправедливостите, насилието, злоупотребите, цялото страдание – не само в обществото, но и в отделния човек. Вселената е толкова проста, колкото е или не е, но хората усложняват всичко.“

Казаното от дядо ми изглеждаше логично и разбирах какво има предвид, но не му вярвах. Нима беше възможно всички конфликти в света, всички войни, цялото насилие и несправедливост да са резултат от нещо толкова просто? Сигурно трябваше да е по-сложно от това.

Дядо продължи: „Мигел, цялата драма, която преживяваш в личния си живот, е резултат от вярата в лъжи, предимно за самия теб. И най-важната лъжа, на която вярваш е, че не си такъв, какъвто трябва да бъдеш, не си достатъчно добър, не си съвършен. Ние сме родени съвършени, ние израстваме съвършени и ще умрем съвършени, защото съществува само съвършенство. Но голямата лъжа е, че ти не си съвършен, че никой не е съвършен. Затова започваш да търсиш идеал за съвършенство, който никога няма да постигнеш. Никога няма да намериш съвършенство по този начин, защото идеалът е фалшив. Това е лъжа, но ти влагаш вярата си в тази лъжа и после, за да я поддържаш, изграждаш цяла постройка от лъжи.“

---