На чаша чай

При един прочут Дзен Учител дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.

След някое време Мъдрецът поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.

- Не виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.

-Точно така - отвърнал Учителят и спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи и възгледи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

С каква чаша вървим през света? Преливаме ли от собствените си вярвания и чувство за правота или сме готови да чуем, да се разширим и обогатим?