Белезите

Живял някога един много избухлив и несдържан млад човек. Веднъж неговият баща му подал торбичка с пирони и му казал да забива по един в дървената врата всеки път, когато се ядоса.

Първият ден забил десетина. След седмица-две младежът започнал да се въздържа и гвоздеите също започнали да намаляват. С времето започнал все повече и по-често да въздържа гнева си до деня, в който не забил нито един пирон. Той радостно споделил това на баща си.

Тогава старият човек го посъветвал всеки път, когато успее да се въздържи, да изважда по един пирон от вратата. След няколко месеца синът извадил и последния гвоздей. Тогава баща му го завел до вратата и му показал дупките по нея.

„Никога тази врата няма да бъде такава, каквато беше преди. Същото се случва и с човека, когато го наругаеш и нагрубиш. В душата му остава точно такъв белег, като тези дупки.“