Да се обичаме с отворени очи

Автор: Хорхе Букай


Любовта и свободата вървят ръка за ръка. Не е възможно да обичаме някой, който се чувства заробен от връзката си. Абсолютно ненужно е да налагаме забрани на партньора си, защото той винаги може да отиде при някой друг. Нещата са елементарни - ако го стори, той просто не е подходящият човек. Въпросът е да е напълно свободен и въпреки това да е с нас.


Обичам да мисля за любовта през усилията, които полагаме, за да осигурим свобода на другия да прави каквото поиска, без непременно това да ни харесва. Това е много трудно, но е единственият начин. Когато искаме да ни се случи нещо хубаво, трябва да платим определена цена и да работим за собственото си щастие.


Връзката с любим човек ни помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.


Връзката ни прави завършени хора.


Затова си струва да съществува.


Струва си УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).


Струва си страданието, което поражда.


Струва си болката, с която се сблъскваме.


И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.


Двойката не ни спасява от нищо: не  би трябвало да ни спасява от каквото и да е.


Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.


Очакват двойката да запълни празнотата у тях.


Каква ужасна грешка!


Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.


А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов….Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.


Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.


Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.


Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.


Аз с теб.


Ти с мен.


Аз със себе си.


Ти със себе си. Ние със света.


Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта, за която говорим ние, се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов, може да има бракове, но няма да има двойка.


Да си влюбен означава да обичаш сходствата,  а да обичаш - да се влюбиш в различията.


Истина е, че най-често се влюбваме в някого, който е различен от нас, може дори да е пълна противоположност. И когато това чувство на страст премине (а за съжаление или пък не - то е сравнително кратко), различията ни, които са ми харесвали у другия, започват откровено да ме дразнят.


Много ми хареса една мисъл от същата книга - това, което ни събира, често е причина и за нашата раздяла. Защото, когато в началото на връзката идеализираме образа на човека до себе си, всичко тече по мед и масло.


Неминуемо обаче идва моментът, в който се опознаваме, отваряме очи и виждаме реалността. Този човек може да се окаже много по-различен от това, което сме си представяли. Да, именно - представяли. Мисля, че всеки може да си признае как, когато е бил влюбен, е присвоявал на обекта на своите чувства качества и характеристики, такива, които да го приближат до онова, което би му харесало. Което би удължило времето на приятна привлеченост от него. И това не е нещо лошо, не означава, че съзнателно и нарочно сме си градили въображаем образ. Просто, колкото и реалистично да гледаме на нещата, никога не сме истински влюбени, ако не придадем поне една божествена черта на любимия човек!


Но възможно ли е след това да отворим очи за реалността и тя да не ни разочарова болезнено? Мисля, че да, стига да го искаме и стига да осъзнаем ролята на проекциите на собствените ни черти и желания, които са изиграли важна роля в началото на връзката с другия. Защото често това начало на връзката с другия е по-скоро начало на връзка със себе си. Най-малкото - голяма роля при влюбването има фактът, че ти харесва да виждаш своя обожествен образ, вглеждайки се в очите на партньора си.


Няма нищо по-красиво от това да видиш различията и въпреки първоначалните неизбежни  конфликти - да ги харесаш. Представяш ли си живот с някого, с когото винаги мислите еднакво? С когото обичате винаги едни и същи неща? Твърде скоро няма да има за какво да си говорите и какво да ви свързва, защото, повярвайте, няма нищо по-разделящо от прекалените съвпадения в интересите на двама души. Отегчението се появява твърде бързо и разпадът е неизбежен. Чували сме коментари от типа "Бяха си лика-прилика, но нещо не се разбраха".


Затова, ако не изберем по-лесния път в момента на проглеждането, когато неизбежно се случва леко разочарование, може да поставим основите на нещо много по-истинско от краткотрайната влюбеност. Има нещо магично в това да намериш вътре в себе си осъзната нужда за това да бъдеш с някого, не да я търсиш в общите неща, в съвпаденията помежду ви, а да я потърсиш в себе си, в желанието си да извървиш определен път в определен момент. Извън всичко друго, отвъд видимото, отвъд разумното. В онзи копнеж по нещо непознато, който обаче те дърпа към тъмното с обещание за невероятни преживявания именно, защото не знаеш какво има там.


Проклятието на това да опознаеш някого добре е, че изчезва магията на тъмното. Проклятието, което разделя много хора след определен период от време. Може би тезата, че ако постоянно изненадваш човека да себе си, всичко ще е наред, предлага нещо вярно като спасение, но не мисля, че е съвсем достатъчна.


Парадоксално е, че когато сме от скоро с някого, искаме да научим всичко за него, да направим всичко заедно, да споделим всички мисли, всички случки, вълнения, тайни. А когато това стане, сякаш нещо си е отишло.


Преди много време в главата ми се загнезди една идея, която не знам дали някой би харесал. А именно, че продължаваш да намираш интересни нови черти у човека до себе и след десет години само, ако да искаш да ги видиш. Защото никой не застива в статика, обвързани или не, хората се променят всеки ден. Променят се заедно. Всяка нова глътка въздух променя нещо у теб. И ако аз искам, ще го видя и ще се зарадвам на тази нова струя въздух, попаднала в кръвта ти.


Вярвам в силата на дългосрочните съюзи точно поради тази причина. Човек може да е вълнуващо влюбен години наред. Стига да го пожелае. Няма нищо по-силно от човешките желания. Те местят планини и стъпват на непознати планети.


Чести ми се случва да чувам мои познати "Как ми се иска всичко да беше, както в началото", "Ех, ако можех пак да изпитам онова вълнение" и т.н.


И си мисля, че може. Може да звучи цинично, но човек обича, когато го поиска. Човек открива красотата у познатото, ако пожелае да отвори очи за  нея. Може би единствено необходимото е осъзнаването, че всичко е в твои ръце, ти господстваш над усещанията и чувствата си. А това не е трудно като се има предвид колко самонадеяно същество е човекът. И ето едно нещо, в което е полезно да си повярваш силно!


Ако си поставиш за цел всеки ден да откриваш нещо радващо у човека до себе си, със сигурност ще го видиш. А най-красивото, което можеш да намериш в очите му е желанието той да види същото в теб.


Спомни си - нима не си виждал залеза хиляди пъти в живота си? И въпреки това, всеки път застиваш за тези кратки секунди, за да му се насладиш отново. Въпреки, че знаеш, че можеш да го видиш и утре, и вдругиден, и в още много дни от живота си. Въпреки това ти заставаш и вперваш възхитено очи в магията му.


Ще е прекрасно, ако можеш да го правиш за човека до себе си. Дори да знаеш, че ще го виждаш всеки ден до края на дните си.


Не вярвам, че хубавите и пълноценни връзки се получават между т. нар. сродни души, че такива връзки се градят едва ли не от само себе си и в тях всичко върви леко и усмихнато по широки светли пътища.


Отношенията се градят бавно, като спасителна дига срещу разрушителната сила на времето. Хармонията се открива в комуникацията, в желанието да я намериш и задържиш. Обичта, истинската, се постига с изграждането на навика да поглеждаш всеки ден с нови, усмихнати очи на избора си. Все едно го виждаш едновременно за първи и последен път, но знаеш, че това е най-важното,  което искаш за себе си.


И ако той прави същото за теб, това е твоята "сродна душа". Но ти никога не можеш просто да я срещнеш случайно именно такава. Трябва да я създадеш, и по-правилно е да кажа - да се създадете взаимно един за друг като такива.


Представи си, че всяка следваща сутрин се събуждаш като за пръв път, че всяка нощ се хлопва завинаги една врата и с новия ден се отваря друга, нова. Нещо се променя. Ти се променяш. Човекът до теб се променя. И всеки ден трябва да се откривате сред промените като за пръв път.


Спомняш ли си "50 първи срещи"? Всяка вечер тя го обичаше, а на всяка следваща сутрин той трябваше да я накара отново да се влюби в него. И така до следващия ден.


Не е много романтично, но създаването на хармонията струва определени усилия. И тези усилия имат смисъл винаги, когато двама души искат да създадат съюз от двете си уникални личности. И то такъв съюз, в който всеки има своите силни и слаби характеристики, но двете заедно изграждат една непробиваема крепост срещу агресията на външния свят, вътре в която трепти заедност.


Чувството на влюбеност, което са описали стотици поети, за което се пее в хиляди песни, е красиво. Но то е само нестабилното и крехко скеле, с помощта на което се изгражда масивната крепост на обичта между двама души.


Обичам усещането за ефирна и изгаряща влюбеност, когато тичам за срещата ни втория, третия, десетия път...


Но много повече харесвам дълбочината на онова магическо чувство, което изпитвам всяка сутрин, когато се вглеждам в сънените ти очи и знам какво има зад погледа ти.


 
Изпращайте ваши любими текстове, разкази, истории и др. на email адрес martin@mislite.eu или в страницата на Mislite.eu във Facebook и те ще бъдат публикувани в сайта.

Още истории, разкази, притчи »

20 неща, които една майка трябва да каже на сина си

1. Никога не удряй по-слабите и не започвай бой. Ако все пак някой те нападне, не се колебай да се защитиш. 2. Бъди...
прочети »
 

Бъди светлина

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба. - Къде...
прочети »
 

Урок за Живота от Шалва Амонашвили

Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за...
прочети »
 

Какво е да обичаш

Обичаш, когато осъзнаваш, че нищо от онова, което се случва между вас, не е незначително, че всичко, което изричаш, може да причини на...
прочети »
 

Проверка с трите сита

Сократ
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал: - Знаеш ли какво...
прочети »
 

12 неща, които баба ми разказа преди да почине

Страстните почитатели на човешкия дух и вечно изучаващите живота на пълен работен ден Марк и Ейнджъл Черноф са авторите на популярния...
прочети »
 
Автори »
Флаш презентации »
История за любовта
Да постигнеш мир
Не умирай бавно
Истината за неуспеха
Ние притежаваме силата!
Бъди благословен
Тайната на успеха
Придържай се към...
Някой каза ли ти, че си истински обичан?
Докосни сърцето ми
Прости ми
Най-великата реч
Любовта
Бъди щастлив, бъди верен на себе си!
Въпреки това...
Твърде често
Същността на успеха
Истински свободен
Да простиш
Следвай мечтите си
Мъдри думи
Прости тайни за щастлив живот
Започни от днес
Даването е най-добрата комуникация
Търсене в Mislite.eu и Интернет »